БЪЛГАРСКА СЕЛЕКЦИЯ
Българската селекция на АСТ Фестивал за свободен театър има за цел да представи най-интересното от независимата сцена в България. През 2022 постъпиха 31 кандидатури за участие, от които над половината на артисти, които досега не са показвали свои творби в рамките на фестивала, а цели 12 бяха дебютни работи. Журито в състав Гергана Димитрова, Неда Соколковска и Живко Желязков, трима от най-изявените артисти на българската свободна сцена, а също и сред най-представяните в програмата на АСТ през годините, бяха изправени пред сложен избор. Впечатляващо е тазгодишното жанрово разнообразие, тенденция, която се запазва от миналогодишното издание на фестивала, както и появата на много малкопознати имена.
Между съня/спомен и кризата на предстоящия ден е моментът, в който се случва проясняването.
Истината, която изплува между екзистенциалната умора и актуалната тревожност. Истината като момент на разсъмване. Как участваш в света като твоя реалност? И кое наричаме реалност? Как да разпознаем собствените си чувства и да ги легитимираме? В какво се превръща способността ни за чувстване? В какво се превръща това, което наричаме „любов“? Ние, ние ли сме или ролите ни?
PRI:MORDIAL
Прилагателно
Съществуващо от самото начало на времето.
Винаги там.
Но рядко споменавано.
Все по-рядко.
PRI:MORDIAL е опит за изследване на взаимоотношенията между двама ЧОВЕКА и пътя, който те изминават един към друг и един от друг.
Къде е началото?
Какво се случва по средата?
А след края?
Ако тялото не е маса
ако не е затворено в себе си
и проникнато от себе си
то е битието вън от себе си
и именно за това става дума в думата душа
из CORPUS, Жан-Люк Нанси
Три ужасно любопитни танцови филма.
Хей аз съм. Отзад. не си ме забелязвал от известно време. Само от време на време ми обръщаш внимание. Никога не си посмял да ме поставиш в светлината на прожекторите. И съм уморен. Писна ми да ме приватизират. Омръзна ми да бъда цензуриран, покрит. Омръзна ми да съм на място, което слънцето никога не докосва. Време е да ме направиш протагонист. Може би това е единственият начин да се продължи.
Стоим на ръба, гледаме безкрайното под нас, което ни приканва за падане или полет. Страхът пред пропастта има особена сила, ужасът ни съблазнява. Не, това не е перверзен фантазъм, а реалността на всяка следващата крачка, преди кракът ни да срещне твърдата почва, отразена в емоцията на тялото ни. Колко наслада можем да понесем?
СЕЧ. ЕДНА ВЪЗБУДА
„Сеч. Една възбуда” е сценична адаптация на едноименния роман на Томас Бернхард. Изпепеляващо изображение на виенската буржоазия, то започва с пристигането на един писател на „артистична вечеря“, организирана от композитор и неговата светска съпруга – двойка, на която той някога се е възхищавал, но впоследствие е започнал да ненавижда. Те, заедно с другите гости, попадат под критичния поглед на писателя, който изпада в мълчалива, но бясна тирада срещу тези бивши приятели, причината за чието събиране е ненавременната смърт на тяхна обща приятелка. С чаша шампанско в ръка, той прекарва цялото време на вечерята в едно кресло и наблюдава парада на тези тези т.н. „псевдо-хора на изкуството“. Острите като бръснач наблюдения се вливат в безкраен поток от омраза и презрение. Размишленията за живота и смъртта стигат до своя краен предел, катализиран и от пристигането на известен актьор , което довежда до
експлозивен край на вечерта.
Пърформансът разказва за първичните взаимоотношения между човекът и материята. В основата на спектакъла се представят хибридни отношения между цирковите изкуства, музиката, танца и физическия театър. Чрез мултидисциплинарен подход се обуславя зараждането на човека от нищото и развиването на способностите и личността в битието. В движещите линии се откриват картини, които представят разликите между мракът и светлината; между черното и бялото; между звукът и тишината.
Oткъде идват мислите ни? Чувстваме ли се свързани към система от нишки, чийто край е разтворен дълбоко в онова, което колективно наричаме “реалност”? Коя е картата, която трябва да следваме, ако не искаме да бъдем разкъсани от всички влияния около и вътре в нас? Има ли изобщо такава карта?
ТРИ
пиеса | tragiComedy | абсурд!
Гласовете в хорските глави имат ли образ? Той смее ли се, дава ли съвети?
ТРИ е пиеса за вътрешното дете, което винаги ще шепне в ухото на слушащия.
Отрязъци от време се преплитат, за да сглобят пъзела на няколко живота.
Представление, което разказва историята на Йожи, говори за скритите в
чекмеджета гледни точки и за едно бъбриво същество.
Човек-дете: Вие едно ли сте? Или сте две?
Същество: Три!
