СПАРТАК
моноспектакъл
Възможна ли е абсолютната свобода?
Кой съм аз извън всичко, което ме описва като личност, извън биографията ми до този момент?
Какво можем да открием, ако предположим, че всъщност “топлата вода” не е съвсем открита?
Търсенето на свобода е нещо, което подсъзнателно всеки движи по пътя си, но сякаш никога не е склонен да си позволи абсолютно да се отдаде на своята струя, на собствената си брънка гениалност.
Дали поради липса на вяра или от недостатъчно желание да издигнеш в култ собственото си съществуване? До колко е възможно да сме истински творци на несътворени нови свободи? Какъв ще бъде нашият език, когато не се опитваме да ни разбира някой? Ще си позволим ли да открехнем вратата към детето - “Богът на свободата”?
Отхвърлен от времето си, недовършен в битието си, героят търси ново, непознато досега, несътворено пространство, където да бъде цял, да бъде абсолютно свободен и независим от нечий закони, било то човешки или божествени. Той общува с публиката, с Бог, с миналото, с всяка “сянка” по пътя. Често езикът му се превръща в един по-особен “коан”, в дадаистична притча, захранена от поетичната му мисъл, с което се опитва да постави зрителя, а и самия себе си в едно ирационално откровение, просветлявайки живот извън познанието.
“СПАРТАК”
Наполовина тук, наполовина там.
Ще има ли възможност човекът да намери истините си? Кои са те и как да живеем с тях, когато не ни достига силата да ги разпознаем? В няколко възможни реалности, в няколко възможни вселени, човекът съществува и винаги е откъснат от света. Какво става, когато тези реалности се съберат и той остане някъде посредата, нито в едната, нито в другата? Кое е това отделно пространство? Може би точно през него той най-после ще бъде свободен и ще открие напълно себе си. Ще бъде цялостен. Може би точно там ще открие несътвореното, тайната стая, където сме напълно истинни, истински свободни? Когато ролята ти като човек дори пред самия теб си е намерила собствена обвивка, непозната за теб. Когато опознаваш света с непознати за теб сетива. Кои са образите, които ще го придружават по този страшен неотъпкан път? Един човек изправен пред собствената си съдба да реши кой точно иска да бъде и какво е възможно да бъде. Тържествува свободата му, но той не може да я нарича така, защото тя се е освободила дори и от самия него. Когато неговото въображение вземе гласност пред всичко, което той би могъл да види с просто око. Когато то вече не е добър приятел, ами най-голямото препятствие. Един спектакъл за нестихващата болка поради невъзможността да обхванеш самия себе си, да достигнеш пределите си и да постигнеш тишината. И тогава, когато винаги можем да се изгубим и не можем да намерим земята под краката си, може би ще се научим да стъпваме по въздуха, и може би чак тогава ще развеем себе си, ще надмогнем смъртта и ще полетим.
Авторски моноспектакъл на Спартак Тодоров
Фотограф: Георги Сиркатов
Режисура, Текст и Сценична среда: Спартак Тодоров
Композитор: Емилиян Гацов – Елби
Консултант: Тея Сугарева
Редактор: Георги Гаврилов
Осветление: Антон Георгиев
Звук: Делян Петков
Къде? I am studio, ул. „Георги С. Раковски“ 149
Кога? 17.10, 19:30
Билети ТУК
АСТ Фестивал за свободен театър 2025 се осъществява с финансовата подкрепа на Министерството на културата и Столична община - Календар на културните събития, в партньорство с Френския институт в България, Френското посолство, “Театрскоп”, посолството на Кралство Испания, Институт “Сервантес”, Гьоте-институт България, фондация “Отворени обятия”, фондация “Глас”, The Drama League от Ню Йорк, РЦСИ “Топлоцентрала”, Сцена “Дерида”, Ателие “Пластелин”, I AM studio, Европейската асоциация за независими изпълнитески изкуства и много други.